Люси се въртеше в леглото си. Предсватбената треска не й позволяваше да притвори очи дори за миг. Но другото, което я притесняваше още повече, бе посещението на графа. Снощи бе идвал, онази вечер също, по - предишната пак... Бе събудил ужасно противоречиви чувства у нея. Какво искаше този човек? Беше ли изобщо човек?

Тя се обърна на другата страна към прозореца и тогава го видя. Графът стоеше там в цялото си величие, осветен от лунната светлина... Отвори прозореца и влезе при Люси. С едно движение свали плаща си.

- Мисля, че вече си готова! - студено рече той.

- Готова? За какво? - тя беше по - скоро като хипнотизирана, отколкото уплашена. Усмихна се лекичко и протегна ръка към него.

- Да станеш моя невеста!

- Но аз се омъжвам утре!

- Не, ще се венчаеш още тази нощ! - графът я сграбчи в прегръдките си и я облада.

На следващата сутрин Люси не стана навреме за церемонията. Годеникът й дойде да разбере какво става. Тя лежеше в леглото си, завесите бяха спуснати. Беше бледа, с кървавочервени устни.

- Люси? - прошепна той. - Добре ли си, мила? Сватбата...

Тя отвори бавно очи и извърна глава към годениика си. Очите й бяха студени, безизразни, дори мъртви.

- Няма да има сватба! - Люси се усмихна и тогава разкри ужасната гледка на два дълги и остри зъба, които се подаваха изпод червените й устни.

- О, Боже! - извика годеника.- Какво е това? Какво става с теб, Люси?

- Аз съм Негова невеста вече! Венчах се за Графа!

- Графа? Какъв граф?

- Дракула! Граф Дракула! - Люси облиза острите си зъби и се засмя с пълно гърло. - Бягай далеч, любими! Бягай далеч...